Има нещо у нас, което не е от тази земя, при все че в земния си живот ние можем да го доловим само в земно обусловена форма. Него именно трябва да опознаем из основи! Него, преди всичко, трябва да възприемем в самата му същност! Който не е опознал в себе си това единствено по рода си нещо, прилича на просяк, залутан в тъмните улички сред здраво заключени домове и взиращ се отчаяно в светещите прозорци – знак, че другите празнуват, докато той самият има още дълго да чака да бъде „поканен“ на своя празник.

"ДУША" ПР 180-181 (160-161)